Ето как го постигнах ;)
Правила съм десетки чийзкейкове за всякакви поводи, във всякакви вариации и с всякаква декорация. И въпреки всичко, изключително много исках да представя традиционния чийзкейк по един нов начин, така че освен прекрасния обичаен вкус да постигна и един много ефектен и нетрадиционен вид.
Ето как го постигнах ;)
1 Comment
Някои десерти имат репутацията на всеобщи любимци и по тази причина съществуват десетки рецепти, интерпретации и комбинации, с които човек може да експериментира и резултатът винаги да е прекрасен. Такъв десерт е чийзкейкът.
Любим на много хора, чийзкейкът е от този тип изкушения, които могат да се приготвят по много начини и повечето от тези начини са подходящи дори за прохождащи кулинари. Когато аз за първи път се осмелих да направя чийзкейк прочетох доста рецепти и съвети, и реших да се спра на чийзкейк без печене. От тогава винаги използвам една основна рецепта, която се базира на няколко основни продукти. Винаги следвам почти едни и същи стъпки на изпълнение, отнема ми изключително малко време, а всеки следващ чийзкейк се получава още по-възхитителен и вкусен от предишния, просто, защото е много лесно да си "играем" с продуктите, когато веднъж сме овладели основните принципи. И понеже много често приятелите и познатите ми се възхищават пасивно на някое поредно чийзкейк-бижу, което съм приготвила за някой специален повод, и дори не допускат, че биха се справили и сами със създаването на каквото и да е подобно творение, реших да споделя основните принципи, които аз започнах да следвам при приготвянето на чийзкейковете с течение на времето. Обичам богатата палитра от цветове и вкусове. Обичам очите ми и вкусовите ми рецептори да са еднакво погалени от храната. Обичам храната да е като от картина. А и обичам, когато в летните жеги съм направила някоя прекрасна дълга разходка, понякога си позволя и нещо декадентско и разхлаждащо като този чийзкейк.
Далеч не е тайна, че имам особен афинитет към чийзкейковете. Рядко минава парти или каквото и да е събиране с малко по-специален повод на мой (пък и на чужд) терен, без аз да спретна някой нов експериментаторски чийзкейк.
Този пъстър, многопластов и много розовеещ чийзкейк беше сътворен в разгара на лятото, което беше перфектната възможност да пробвам какъв ще е ефектът ако охлаждането се случи не просто в хладилника, ами направо във фризера. Е, очаквано, получи се сладоледено изкушение, което беше много радушно прието в горещия юлски ден, в който беше изконсумирано. Такааааа, вместо да влизам в излишни мрънканици как започвам да остарявам, как вече съм на цели 24, как това, как онова, за този рожден ден реших да съм крайно позитивна и директно да пристъпя към сътворяването на мой си мини шедьовър, с който да отбележа специалния си ден. И според обичайните заподозрени, които ме уважиха и тази година, това определено е най-успешният ми чийкейк до момента.
Е, разбира се, както обичам да казвам - вкус другар няма, но не мога да отрека, че в случая вложих една идея повече ентусиазъм и амбиция да блесна :) |
Categories
All
Archives
September 2015
|