Случаят с тази торта е точно такъв. Освен неземно вкусна, тя се получи и красива като една пъстра късно-лятна картина, която сякаш събира в себе си цялото богатство на слънчевите лъчи, плодородните дръвчета и топлите летни дъждове.
Понякога, когато готвя, не се чувствам толкова кулинар, колкото артист - дали художник, дали скулптор, не винаги знам точно, но със сигурност усещам, че влагам вдъхновението и креативността си в красотата на това, което готвя, точно колкото и във вкуса му.
Случаят с тази торта е точно такъв. Освен неземно вкусна, тя се получи и красива като една пъстра късно-лятна картина, която сякаш събира в себе си цялото богатство на слънчевите лъчи, плодородните дръвчета и топлите летни дъждове.
0 Comments
Много често ме питат как намирам време да се занимавам с всички кулинарни експерименти, които решавам да предприема. Истината е, че, от една страна, е много лесно да потънеш в безвремие, когато си улисан в хобито си, а от друга страна - в един момент започваш да се научаваш от какво можеш да спестиш време, в случай, че трябва бързо да се спретне нещо.
Сетих се за тази опияняваща шоколадова торта, която приготвих за последната нова година, съвсем случайно, защото бях заровила рецептата, която измислих за нея, на някакво хвърчащо листче при коледните декорации. Та ако попаднете в ситуация, в която имате нужда ор експресен десерт за бързо реагиране, спокойно можете да прибегнете към тази компактна и ефектна рецепта, а гарантирам, че резултатът е неочаквано впечатляващ. Много се колебах как да нарека тази торта. В нея съчетах три вкуса, които са толкова различни, но заедно създават една прекрасна симбиоза и експлозия от гъделичкащи небцето акценти.Външният вид пък напомня на красиво огнено утро с ярките цветове на събуждащото се слънце, светлината на деня, и тъмнината на нощта.
Най-голямото предизвикателство в кухнята за мен е да импровизирам с ограничено количество продукти, или по-скоро ограничен вид продукти. Затова веган тортите са такова забавление за мен - предизвикват креативността ми на максимална степен и всеки път се изненадвам колко всъщност огромно разнообразие може да има ако човек отпусне съзнанието си да мисли извън обичайните рамки.
Тази торта беше феноменално вкусна. Хора, които категорично отричат веганското хранене, се влюбиха в нея и не можаха да повярват, че не съдържа нищо животинско. А и за капак - няма никаква захар и единствено прекрасни, естествени посдладители. Създадох си малка традиция, според която, когато не знам какво да подаря на някого за рожден ден или друго специално събитие, сътворявам някое тортено бижу. Недоволни няма, даже напротив.
Но понякога рождениците са много, поводите за празнуване са честички и хората около мен се чудят как успявам да съвместя работа и масово производство на торти. Макар да не изглежда така, това тортено бижу е една от най-лесните торти, които съм правила някога. Ето защо. Обичам богатата палитра от цветове и вкусове. Обичам очите ми и вкусовите ми рецептори да са еднакво погалени от храната. Обичам храната да е като от картина. А и обичам, когато в летните жеги съм направила някоя прекрасна дълга разходка, понякога си позволя и нещо декадентско и разхлаждащо като този чийзкейк.
С тази прекрасна здравословна торта изненадах моят най-почетен дегустатор за годишнината ни. Всеки специален повод за мен е още един шанс да сътворя нещо специално с много любов и вдъхновение. И колкото по-специален поводът - толкова по вдъхновена съм. В резултат - кокосовият рай се получи феноменален.
Любимото ми хоби в кухнята е да си "играя". Да ескспериментирам с продукти, да правя комбинации, да тествам съвместимост, и всичко това вдъхновена от теорията, че здравословните неща не трябва непременно да са скучни.
И, разбира се, ми е най-любимо, когато истински кулинарни скептици, които са свикнали да прокламират една и съща реч относно здравословната храна, останат бвз думи, след като дегустират някое "скучно здравословно ястие". Пълна дефиниция за такова е тази сурова веганска морковена торта с крем от кокосово пюре и кашу. Оказва се, че когато човек веднъж си създаде репутация сред познатите, че е запален любител кулинар, много проблеми се разрешават от само себе си :) Това започвам да установявам във все повече случаи. Като например какъв подарък да направя за рожден ден на човек, когото не познавам твърде добре.
Е, оказа се, че една богата, сочна и приготвена с много вдъхновение и удоволствие рожденденска торта е точно перфектният подарък много често! Далеч не е тайна, че имам особен афинитет към чийзкейковете. Рядко минава парти или каквото и да е събиране с малко по-специален повод на мой (пък и на чужд) терен, без аз да спретна някой нов експериментаторски чийзкейк.
Този пъстър, многопластов и много розовеещ чийзкейк беше сътворен в разгара на лятото, което беше перфектната възможност да пробвам какъв ще е ефектът ако охлаждането се случи не просто в хладилника, ами направо във фризера. Е, очаквано, получи се сладоледено изкушение, което беше много радушно прието в горещия юлски ден, в който беше изконсумирано. Такааааа, вместо да влизам в излишни мрънканици как започвам да остарявам, как вече съм на цели 24, как това, как онова, за този рожден ден реших да съм крайно позитивна и директно да пристъпя към сътворяването на мой си мини шедьовър, с който да отбележа специалния си ден. И според обичайните заподозрени, които ме уважиха и тази година, това определено е най-успешният ми чийкейк до момента.
Е, разбира се, както обичам да казвам - вкус другар няма, но не мога да отрека, че в случая вложих една идея повече ентусиазъм и амбиция да блесна :) |
Categories
All
Archives
September 2015
|